Екскурзионно летуване за деца - Родопи, 2017 - Маршрут 2 - Централен младежки клуб на скаутите в България

Целогодишната програма на ЦМКСБ се осъществява със съдействието на:
ТА „ЕВРО-ТРАВЪЛ”ЕООД, с лиценз № РК-01-7153
и застрахователна полица №03700100001282
при ЗД „Евроинс“

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Програма „Зелени планини - 2” РОДОПИ, 2018

Е СЪЗДАДЕНА ЗА ТЕЗИ, С НЕСПОКОЙНИЯ ДУХ,
КОИТО СЕ СТРЕМЯТ КЪМ НЕПОЗНАТОТО -
ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ,
КОИТО ТЪРСЯТ УНИКАЛНОТО;
КОИТО ХАРЕСВАТ СЪЗЕРЦАНИЕТО,
ИСКАТ ДА УЛОВЯТ МАГИЯТА НА КРАСОТАТА
И ТЯ ДА ОСТАНЕ В СЪРЦЕТО...

...И ЗАЩОТО РОДОПИТЕ СА ВСИЧКО ТОВА, НО И МНОГО ПОВЕЧЕ, ВИ ПРЕДЛАГАМЕ МАРШРУТ,
в който:

- Ще „открием“ с. Полковник Серафимово, за да научим историята на най – тежкото мъжко хоро;

- Ще „намерим“ каменните къщи – стожери на планината в с. Смилян и ще усетим дълбоката духовност на хората в този край с едно предание за вярата и изпитанията по пътя;

- Ще минем през село Кошница, за да погледнем величието на Родопите отвисоко;

- Ще стигнем до селото с „характер“ – с. Могилица и ще разберем защо занаятите тук са „живи“;

- Ще извървим пътя до гиздавото с. Арда, за да чуем легендата за връх Ком;

- Ще отидем до с. Горна Арда, за да намерим извора, от който почва една велика река;

- Ще покорим Ардин връх, за да разберем какво е Родина;

- Ще слезем в недрата на земята – в подземния дворец Ухловица, за да запомним красотата на ТАЗИ ЗЕМЯ;

...И всичко това по пътища, преминаващи през спиращи дъха гледки, през уникални и приказни места, през местности, където на всяка крачка блика Живата вода, а ромона й нашепва легенди и предания ...

*И тази година ще продължим в практически план да изучаваме и прилагаме скаутски практики, техники и умения;

*МАРШРУТЪТ, разработен от нашия екип, е предвиден за деца без специална подготовка и съобразен с техните възрастови особености. Преходите не са с голяма натовареност, върви се по добре маркирани туристически маршрути, при средна продължителност около 3, 5 ч. дневно, с време за почивки;

*ЕКИПЪТ, който ще се грижи за децата, включва:ръководител на групата, професионален планински водач, инструктор, отрядни ръководители, които ще отговарят персонално за всяко от децата- и МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ, което ще се грижи за здравословното състояние на децата по време на екскурзионното летуване;

* ИНСТРУКТАЖ - преди тръгването на групата, за маршрута и мерките за безопасност на децата – екипировка, поведение в планината, дисциплина по време на преходите и др.;

* СЪПРОВОЖДАЩ ТРАНСПОРТ – предвиден, за да улесни предвижването на групата в планината, който ще „носи” инвентара на клуба за различните скаутски дейности и част от багажа на децата.Така по време на преходите участниците ще носят малка раница, само с най – необходимото за деня;

* Мероприятието се провежда при записани минимум 30 деца.

ЦЕНТРАЛЕН МЛАДЕЖКИ КЛУБ НА СКАУТИТЕ
В БЪЛГАРИЯ /ЦМКСБ/

„РОДОПИТЕ – ГЛАСЪТ НА ЗЕМЯТА”
(Екскурзионно летуване за деца от 9 до 14 годишна възраст)
25.07./сряда/- 30.07./понеделник/, 2018 година

…Гласът на земята долавям във песен,
и в пролетен повей, и в полет на птица,
в родопската гайда и във носията
на едно младо чернооко момиче…

Гласът на земята дочувам във клоните
на старите борове горе по платото,
в смеха на косачите, в тежестта на ралото,
в мелодия от медени чанове…

Гласът на земята е глас на Родината,
на твърдата пръст, на реките на Времето,
на български стих и на светла магия,
с която всеки от нас е замесен…

МАРШРУТ:
София - с. Полковник Серафимово – с. Смилян – с. Могилица – с. Арда –
с. Горна Арда - Пещера Ухловица - София

...И ПЪТУВАНЕТО НИ ЗАПОЧВА...

ДЕН ПЪРВИ: Транспорт от София до с.Полковник Серафимово.Настаняване в къщи за гости-Вили „Ловна среща“. Преход до връх Средногорец /Родопската Шипка/

„…И в тоя миг на боя ръкопашен,
и в тоя миг на вихрена разплата,
на щиковете – огнени и страшни,
блестяла на Родопа Свободата“. /По стихове на Никола Гигов/

…Има едно чудно село в Родопите, което прилича на другите села, но не съвсем…

…Отдалеч наподобява на китеник, правен с търпение и любов. Най-отгоре е небесното синьо. Под върховете лилавее полуделият люляк. По-надолу ред бяло оцветява цъфналите овошки, а под него като кръпки стоят отвоюваните от планината разкопани парченца земя. Най-долу в природното пано се белее камъкът на къщите, върху които покривите са се тръснали като кафяви калпаци. /Гр. Николов/
…Външните прилики свършват дотук, защото селото помни най–тежкото мъжко хоро…

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ: Старото име на селото е Аламидере. Основано е от избягали от потурчването в Смолян българи. След Освобождението на България, тези части на планината остават на турска територия. През Балканската война (1912 – 1913), командир на на 21 - ви Средногорски полк е полковник Владимир Серафимов, който освобождава Централните Родопи. Навсякъде войниците са посрещнати като освободители от българското население. Удържа натиска на силните османски части на Явер паша край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите: „Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“. С него остава целия полк. По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки.
Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.

Последното хоро край „Родопската Шипка“ /По Никола Гигов/

„…България е оцеляла с песента на храбрите. Запее ли се „Велик е нашият войник” и кръвта застива…и българското „ура“ гърми до хоризонта…
…На билото на Кайнадина…Тук полковник Серафимов не прие заповедта за отстъпление, а заповяда на войниците да се строят. Полковникът излезе на пруста, застана пред тях и не започна по устав. Разпери ръце, сякаш погали родопските гори и върхове и с вълнение, което извира направо от сърцето, каза:
- България е малка, но е кътче от рая и в нея живее храбър и героичен народ! Юнаци, „летящата поща” донесе вест, че турците изкарват дългобойни оръдия на Дълга Усойка.
Ако те избутат оръдията на върха, ще изгорят българските села.
Лицето му потъмня. Нямаше сили да гледа войниците си.
- Имам заповед за отстъпление! – промълви глухо полковникът. Боровете се стаиха. Сърцата ни се свиха. – Вие съгласни ли сте да отстъпим? Та тия български села вчера ни посрещнаха с венци и китки. Ако ги предадем, ще изколят всички!
- Не! Не! Не сме съгласни! – извикаха войниците му в един глас.
- Тогава решавам сам… Поемам риска на моя отговорност. Ще вървим напред. Само напред. Противникът е няколко пъти по-силен от нас. Но аз не ще отстъпя селата, в които вчера бях посрещнат като освободител. Вие, мои храбри юнаци, сте синове на героите на Шипка. Несломима е вярата ми в мощта на моя полк. През моя труп само когато мине врагът – тогава…
И настъпи тишина…Един едър, непознат фелдфебел, излезе не по устав пред строя, свали фуражката и рече:
- Войниците знаят какво ги очаква…Но ви молят да им разрешите преди боя да сторят едно българско хоро и да се сбогуват с тая родна земя, преди да влезнат в атака…
Брадичката на полковник Серафимов трепна. Той разтри с длан челото си, може би прикриваше сълза.
- Разрешавам!
Не зная от кои раници, но се появиха две гайди. Те засвириха хоро, а войниците оставиха раниците и пушките и се наловиха на него...Завъртя се един керкел (кръг, б. а.), после два керкела, после три керкела около полковник Серафимов. Той стоеше прав в средата на хорото – като стожер. Всички войници потропваха с нозе тая родна земя, сякаш разговаряха и се прощаваха с нея. Те гледаха командира си, увиваха хорото около него и по същия начин щяха да го бранят от смърт и до смърт. Всички ръце се държаха здраво –стиснати и преплетени с взаимна обич, и ритъмът на това последно, силно, обично българско хоро отекваше в скалите на Кральов камък.
А когато полковник Серафимов наложи фуражката си, хорото се пръсна, войниците нарамиха раниците и пушките и се строиха. После поеха към връх Средногорец. Очакваше ги най-голямото сражение – последно за някои. Но всички вървяха смело напред!
Три дни ще воюват – на 19, 20, 21 октомври 1912 година. Най-кръвопролитната битка ще е в последния ден. С много ранени и убити…
Но утре родопското село Аламидере ще се нарича село Полковник Серафимово…
Но утре на връх Средногорец ще викат „Родопската Шипка”…

Днес на връх Средногорец е издигнат каменен паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен Средногорски полк. Около паметникът е оформен малък, но оригинален парк. Всяка година родопчани отбелязват този велик ден с панихида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите.
На 21.10.2017 год. Родопа планина отпразнува 105 години СВОБОДА.
…А ние ще се качим на това свещено място, за да чуем ГЛАСЪТ НА ЗЕМЯТА…

ДЕН ВТОРИ: Преход от с. Полковник Серафимово до с. Смилян, с настаняване в къща за гости Славчеви и къща Мартина за една нощувка. Посещение на Часовниковата кула, паметника на Висарион Смолянски, Етнографска сбирка „Смилянски фасул и Родопски терлици“ и Посетителски информационен център.

…Два реда къщи стъпили на камък
стоят от векове непоклатимо –
така стои тук българина само,
и ще стои дорде Родопа има…“ /По стихове на Димитър Златев/

…Съхранени традиции, бит и духовност…Каменни къщи стоят като стожери върху тази дневна земя… Това е село Смилян - едно от най-старите селища в Средните Родопи. Името му идва от създателите му – славянските племена СМОЛЕНИ. Реално името на селото е било Смолен. След завладяването на България от османските нашественици настъпват тежки времена за хората тук. Историята помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите на селото и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски, убит жестоко от турците през 1662 г. Историята на страшната му гибел разказва в романа си "Време разделно" писателят Антон Дончев. През 2006 г. в Смолян е осветен храм "Свети Висарион Смоленски". Това е вторият по големина храм в България след храм-паметник "Александър Невски".

Уникални са природните дадености на Смилян и района около него – мек климат, кристално чист въздух, интересни скални образования, пещери, бистри води. Селото е разположено на двата бряга на река Арда, а красиви стари мостове „прекрачват“ реката, за да свържат двете части на селището. В Смилян е изцяло запазена, високата над 10 метра Часовникова кула, построена преди повече от 2 века. Първоначално е строена за наблюдателница по времето, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани, ако идва враг.
През 1929 г. в района идва на посещение тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев, който подарява на кметството часовниковия механизъм, монтиран по-късно на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори се грижат за часовника и десетките му зъбчати колелца, но той работи и до днес. Пред кулата е издигнат паметник на Висарион Смолянски – мъченик за Христовата вяра. В селото се намира и една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „Св. Спас”. Днес в селото братски съжителстват българи християни и българи мохамедани.

В кротката привечер ще отидем и до Етнографската сбирка Смилянски фасул и Родопски терлици. Тук се прави най – голямото пано от бобени зърна, като местните хора се надяват то да влезе в рекордите на Гинес и така да прослави по света изключително вкусния боб, които се отглежда в този район повече от 250 години.
Всеки посетител залепя бобено зърно върху паното, а после в специална книга записва името си. Всяка година, в последната събота на месец Октомври, в селото се прави Празник на боба, който традиционно започва с топовен гърмеж от „бобено“ оръдие. Родопските терлици са също част от битието на местните хора – казват, че най – добрите майсторки на терлици са от село Смилян. В Посетителския информационен център ще проверим нашите познания за планината – билки, растения и животни - чрез интересни интерактивни игри. Безспорната атракция в центъра е първата в България реконструкция на скелет на праисторическа пещерна мечка, кости от която са открити в няколко пещери в района. Селото се гордее и със своя събор „Бащино огнище“, който се провежда в последната събота и неделя на месец август – пеят се песни, вият се хора, пекат се чевермета, сервира се смилянски боб, а родопчани, където и да са, в този ден се завръщат при близките си.

ДЕН ТРЕТИ: Преход от с. Смилян през еко пътека Калето и пещера "Калето" до с. Могилица. Настаняване в семеен хотел „Бащин дом“ за една нощувка. Посещение на Агушевите конаци и Етнографска сбирка „Пътят на вълната“

Нашият път ще ни отведе към село Кошница, през което преминава най – голямата река в Родопите – река Арда. Сгушено в котловината на планината, селото „пази“ древна история. Името му идва от често образуващата се дъга след дъжд, която изглежда като дръжка на кошница. През селото минава стар римски път, а в близост се намират много „диви“ пещери: „Джин дупка“, „Андака“, „Калето , „Голобовица 1“, „Голобовица 2“ и др.

Нашата цел е Крепостта Калето и върха, до който се достига през проходната пещера "Калето", съоръжена с наблюдателни площадки и алпийска люлка. Крепостта представлява византийски кастел през първия период на съществуването си и е бил с военно-тактически задачи – да охранява трасето на Централния трансродопски път през Средните Родопи. Археологическите разкопки свидетелстват за използването на върха с Проходната пещера като скално светилище, превърнато в укрепление, още през енеолитната епоха (V-ІV хил. пр.Хр.). Предпоставка за това са благоприятните природни условия: голям естествен жилищен заслон с лесно отбраняем връх за укрепление над него и близки водоизточници. От височината на върха, /1006 м/, се откриват невероятни природни гледки… История, природа и красота на едно място…

…И пътя ни продължава към село Могилица…

„…Небето е една леха, но бистро
и синьо като на дете очите;
реката тук неукротимо плиска
под веждите на мостове извити…“ /По стихове на Димитър Златев/

…За едно село с характер… Село Могилица е старо културно средище, преплело съдбите на хора от различни етноси, религия и култури, но запазило духа и самобитността, характерна само за Родопа планина и нейното топло, всеотдайно гостоприемство.
Селището е разположено по двата бряга на река Арда. Според исторически данни тук са живели траки, славяни, елини, византийци както и много други народи, но пламъка на живота никога не е угасвал. Около Могилица всичко е интересно и красиво, а р. Арда предлага водопади и вирове, пълни с риба. Махалите на Могилица са доста нависоко над центъра й, а природата над тях – уникална заради карстовите скали. Първите данни за човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход, следи от които са запазени и до днес. През Могилица е минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Беломорието с Тракия. От него е останал стария Римски мост, които е на повече от 2000 г.. Селището е възникнало през средните векове като колибарска махала наречена "Могилици" (колиби). По време на турското робство селото е наречено Тозбурун, което значи “прашна могила”. Предание говори, че името селото получило от близкия хълм (борум). Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах…

Миналото на с. Могилица е свързана и с историята на Агуш Ага и рода Агушевци. Те са били кехаи, развъждали и коне, но основно се занимавали с отглеждане на овце. Счита се, че бравите /овце, овни, кочове, шилета и агнета / са били над милион. През лятото стадата са били над Могилица, а през зимата – в Ксантийското поле, където не пада сняг.
Агуш Ага бил най-богатият и влиятелен човек по тези места. Искал да построи невиждан дотогава палат за голямото си семейство, като комплекс от три отделни конака – по един за всеки от синовете си. Строежът отнел повече от 20 години. Според легендата изключителната архитектура е сътворена от неизвестен родопски майстор.
След като конаците били готови, Агуш Ага отрязал дясната му ръка, за да е сигурен, че никога повече няма да бъде създаден подобен шедьовър.

Уникалната сграда е разположена сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея. В югоизточния ? край се извисява висока, красиво изрисувана кула. Говори се, че Агуш ага построил тази кула за един от синовете си, който бил морски офицер. Разболял се и повече не можел да пътува, но приличната на фар кула му напомняла за морето… Част от филма „Време разделно“ по книгата на Антон Дончев, е сниман именно тук – в Агушевите конаци…
За невероятната история на този край и за „Пътя на вълната“, достигал още преди векове до далечни страни, ще ни разкажат в Етнографския музей на селото, който съхранява и редица местни занаяти. Традицията на местните занаяти има свой празник – всяка година в последната събота и неделя на месец юни се събират майстори от цяла Родопа планина. В центъра на селото, „посреща“ гостите за празника, весела композиция- 4-метрова лъжица и 56- литрова бъклица, окачени върху внушителен буков ствол…

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: Преход от с. Могилица до с. Арда. Настаняване в семеен хотел
„Митница и ТКЗС“ за две нощувки. Посещение на изворите на р. Арда и Ардин връх

Тук, където всичко е зелено и притихнало. Тук, където полята са окъпани в сутрешна роса и слънчеви лъчи. Тук, където хората се винаги усмихнати и гостоприемни. Тук е страната на Арда…

…Хубаво, гиздаво e с. Арда. Когато човек за първи път влиза в него, не може да не бъде възхитен от гледката, представляваща тъмнозелена верига от върхове и хълмове. Пред тях са терасовидно наредените от двата бряга на р. Арда двукатни варосани в бяло къщи. Между къщите - високи върби и тополи и под оплетените им клони безспирно плискат водите на реката....Селото е разположено в малка, но изключително живописна долина в горното течение на река Арда. Трудно може да се издири откъде е дошло името на селото. Най-старото сведение е от втората половина на 17 в., когато то се е наричало ”Арда-башъ”, което означава "глава" или начало на река Арда. Селото е оградено от гористи хребети, възвишения и скалисти чуки, които зиме го пазят от студените северни ветрове, а през лятото от горещия повей на беломорските ветрове.

В една от махалите на село Арда е родена прочутата народна певица Валя Балканска. Тя изпя песента „Излел е Делю хайдутин“, която е единствената българска песен, носеща посланието на българската култура в Космоса…
На изток от селото възвишава снага конусообразният връх Ком, висок 1570 м. - ярко се откроява неговата снага и служи за ориентир на пътниците. За връх Ком над родопското село Арда - на самата граница с Гърция - се разказват много легенди. Скалистият и величествен планински хребет привлича археолози, иманяри, изследователи и любители на чудесата. Всички са убедени, че върхът е свещен, не само защото там е открито древно светилище…

Чудно красива легенда разказват местните предания за единствената в Родопите подземна църква: Турците опожарявали църкви и манастири. Част от хората били избити, други се помохамеданчили. Останали и такива, които спасили вярата си, като се укривали в горите. Те трудно изпълнявали християнските си ритуали - нямало църква, нямало свещеници. Но като първите християни намерили изход с тайно приобщаване към светите Дарове. Така се появила единствената известна досега в Родопския край подземна църква на връх Ком, над село Арда. Тя нямала нито покрив, нито купол, нито видими зидове. Вкопали я в земята. Камбанен звън не се чувал, но хората знаели празниците без календар. Тя била същинска катакомба. Изкопали я овчарите. Като изкарвали стадата си, изкачвали се на височината и започвали работа. Каква е била тя - не знаем, но за нейното съществуване свидетелстват "Резултати от археологическите разкопки на връх Ком" на Румяна Георгиева. Колко време там са идвали родопските българи за молитва, също не се знае. Забравено е кога и как е прекратено нейното съществуване. Преданието гласи, че там са идвали да се причестяват родопчани отдалече – от цялата Родопа планина. Днес мястото е почитано от християни и мюсюлмани като свещено, а на Петровден всяка година се прави молебен…

ДЕН ПЕТИ: Съпровождащ транспорт /бусове/ до махала Билянска на с. Горна Арда. Преход през м. Дядова ряка до изворите на р. Арда и /при добра кондиция на групата/, изкачване на Ардин връх. Връщане до с. Горна Арда и посещение на местността Гераница. Съпровождащ транспорт до с. Арда.

„…По отсрещните хребети, сине,
наш’та граница днес преминава.
Все Земя, но отсам е Родина,
а оттатък е чужда държава…“ /По стихове на Димитър Златев/

…Част от магията на Родопите е да видиш как денят сменя нощта. Огромната луна постепенно се скрива зад планинския контур, а слънцето бавно огрява най-високите борове на отсрещния скат и постепенно пълзи към долините… предчувствие за един вълнуващ ден…

Днес нашият път ще ни отведе към с. Горна Арда. Традиция е на 24 юни – Еньовден да се посреща изгрева на слънцето на поляните над селото, да се берат цветя, да се вият венци и да се нарича за здраве с Еньова китка. След това в центъра на селото се организира базар на билки и изложба на местни специалитети.
Тук, от махала Билянска през местност Дядова ряка, ще стигнем до изворите на р. Арда, скрити в корените на стар бук, изпод който извира ледена бистра вода. Грижлива ръка е поставила табелка с надпис "Извор на р. Арда.“ Оттук се ражда най-голямата река в Родопите, която се влива в р. Марица до Одрин… Местни инициативни хора са построили туристически заслон с трапезария и таванско помещение, оборудвано с дървени нарове - за планинари, желаещи да посрещнат изгрева на това прекрасно място.

Оттук ще продължим нагоре по пътеката за Ардин връх - несменяем часовой, който извисява снага с височина от 1730 м. Минава се през почти вековна букова гора, която отстъпва на ниски хвойни и алпийска трева. При хубаво време оттук се вижда блесналото от златистите лъчи на слънцето Бяло море и неповторима гледка към южните склонове на Родопите в Гърция, а с бинокъл се вижда добре и манастирът „Св. Сотириаду“, разположен над най-близкото до Арда гръцко селище Прасинада.
Ето ни „на върха на света“, прегърнали цялото мироздание…

На връщане ще се отбием до комплекс Гераница и Узунов камък, разположени на 200 м от границата с Гърция, където в миналото е минавал търговският път от Пловдив за Драма и Солун. Това място е като излязло от приказките – къщички, заслони, геран, дървени мостчета, чешми, люлки. Тръгвайки по мостчетата над поточето при Гераница, неусетно ще влезем в другия комплекс за отдих - Узунов камък. Името му идва от мястото, където извира бистра питейна вода…

ДЕН ШЕСТИ: Посещение на пещера Ухловица и отпътуване за София.

„…Запомни го и сам отговаряй
след години на детски въпроси.
Сине мой, всичко туй е България,
ако можеш в гръдта да го носиш…“ /По стихове на Димитър Златев/

Пещерата Ухловица е една от най-красивите пещери в България. Тя се намира на 3 км североизточно от село Могилица, разположена в местността Сините вирове, недалеч от границата с Гърция. Ухловица се намира на 1040 м надморска височина, а температурата в нея през цялата година е 10° – 11° С. Дължината й е 460 метра, като само 330 метра от тях са пригодени за посещения. Пещерата е една от най-старите в региона. Открита е през 1967 г. Името й произлиза от думата „Улулица” – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата. Според древна легенда тази прекрасна родопска пещера някога била убежище и дом за Дявола и неговата Дяволица. Живеело дяволското семейство в мир и любов в родопската пещера. Настъпил моментът, в който първата рожба на семейството щяла да излезе на белия свят. Дяволът обаче бил безсилен и не можел да помогне на съпругата си. Принуден от обстоятелствата, той почукал на вратата на една от бабите в близкото село. Помолил я да дойде, за да помогне на съпругата му в тежкото раждане, което й предстояло. Отзивчивостта на родопчанина се проявила и в този момент. Веднага отишла бабата при дяволицата и й помогнала да роди първото си дете здраво. В знак на благодарност, че помогнала в най-тежкия и същевременно най-щастливият момент на дяволското семейство, Дяволът дал на бабата въглени-жълтици. Тръгвайки към входа на пещерата, бабата ги изтървала и те се превърнали в онези чудни образувания, които и до ден днешен възхищават посетителите на пещерата…

Наричат Ухловица „подземен дворец“, окичен с много красиви образувания, изваяни от водата и от въздушните течения – дендрити, оприличавани на корали и дървета, по-редките хеликтити, които приличат на малки каменни слънца, типичните за всяка пещера сталактити, сталагмити и каменни водопади. Пещерата е на няколко етажа. В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Тази галерия е най-красивата част на пещерата. Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло…

…И ще си тръгнем от Родопа планина, понесли в себе си нейния глас…
ГЛАСЪТ НА ЗЕМЯТА, ЗАЩОТО:

„…Родопите са мистика – планина, съхранила безброй свети места, понесла неописуема мъка и пак вдъхновяваща със своята сила и величие. Родопите са блян – по първичното, по непознатото, по неоткритото. Родопите са обещание – за добро, за вярност, за вечност. И не на последно място – Родопите са любов – към природата, към децата ни, към корените ни …“ /Михаела Кирчева/

…И КЪМ НЕЯ ЩЕ СЕ ВРЪЩАМЕ ОТНОВО И ОТНОВО…

СКАУТСКА ПРОГРАМА:

Тя е разделена условно на ПЕТ модула, обединени под името „Родопите – магия и откривателство“. Разработена е специално за района, в които ще бъдем и е съобразена с релефните особености на местностите, които ще посетим.

МОДУЛИ:

I. Скаутски практики за оцеляване сред природата;

II.Скаутски център за екологично възпитание;

ЦЕНА на екскурзионното летуване: 315 лв.

В ЦЕНАТА ВЛИЗАТ: Транспорт от София до с. Полковник Серафимово и от село Арда до София, пет пълни хранодни с допълнителен обяд на шестия ден, допълнителен транспорт /бусове/ от с. Арда до с. Горна Арда и обратно, съпровождащ транспорт – натоварен с багажа на децата, ръководител на групата, планински водач и инструктор за преходите и скаутските дейности, медицинско лице, лекарства и медикаменти, застраховка, награден фонд, както и входните такси на обявените за посещение обекти;

ТРЪГВАНЕТО ЗА ЕКСКУРЗИОННОТО ЛЕТУВАНЕ Е НА ОБЯВЕНАТА ДАТА, В 07.30 Ч. СУТРИНТА, ОТ ПАРКИНГА НА ХРАМ - ПАМЕТНИК „Св. Александър Невски“. Децата и родителите трябва да са на указаното място не по- късно от 07.15 часа;

ВРЪЩАНЕТО Е НА ОБЯВЕНАТА ДАТА, В 19.00 ЧАСА, НА ПАРКИНГА НА ХРАМ - ПАМЕТНИК „Св. Александър Невски“;

НАЧИНИ ЗА ЗАПИСВАНЕ, УСЛОВИЯ ЗА ПЛАЩАНЕ, ОТСТЪПКИ:

Към нашите клиенти:

*Ако Вие сте родител и сте решили за пръв път да запишете детето си на
екскурзионното летуване в Родопите с екипа на
ЦЕНТРАЛЕН МЛАДЕЖКИ КЛУБ НА СКАУТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
и искате лична среща или консултация с нас, то ни позвънете на
GSM: 0896 68 48 66 и 0896 68 48 44
или ни пишете на E-mail: skauti@abv.bg

С всеки един от родителите, записали децата си за наше мероприятие подписваме договор

От всеки един родител ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се изисква в деня на тръгването за екскурзионно летуване, да предаде на ръководителя на групата МЕДИЦИНСКА БЕЛЕЖКА ОТ ЛИЧНИЯ ЛЕКАР за здравословното състояние на детето;

ОТСТЪПКИ ЗА:

1. Членове на клуба с платен членски внос за КАЛЕНДАРНАТА 2018 година - ПЕТ ПРОЦЕНТА /5 %/ ОТСТЪПКА ОТ ЦЕНАТА;

2. Деца, които НЕ са от София и идват до с. Полковник Серафимово с личен автомобил – 15 лв. отстъпка;

3. Организирани групи от други населени места – 15 лв.на дете - отстъпка за транспортни разходи;

НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ:

ВАЖНО! * При изпращане на договора по електронен път, подписаният от родителите договор се връща в срок до 3 работни дни, а капарото се превежда до 2 дни след подписване на договора;

Първи вариант – плащане на цялата сума в момента на подписване на договора;

Втори вариант – внасяне на капаро от 100 лв. при подписване на договора и доплащане до 15.05.2018 година;

Трети вариант - с възможност за разсрочено плащане по банков път:

Месец ФЕВРУАРИ– от 13.02. до 23.02. – Първа вноска /капаро/ - 100 лв.

Месец МАРТ – 13.03. до 23.03. – Втора вноска от 105 лв.

Месец АПРИЛ – от 10.04. до 20.04. – Трета вноска /остатък/ от 110 лв.

*Ако детето ползва отстъпка, се плаща остатъка след отстъпката.

* БАНКОВА СМЕТКА ЗА ЕКСКУРЗИОННОТО ЛЕТУВАНЕ В РОДОПИТЕ:

ВАЖНО! * В бордерото задължително се изписват имената на детето и дестинацията!

Примерен списък с вещи и дрехи за екскурзионно летуване

1.Туристически обувки и/или здрави маратонки с висок борд;

5.Летен дълъг спортен панталон /по възможност с ципове за корекция на дължината/ и още един – резерва;

15.Удобна раница за багажа, с вместимост около 50 л.

16.Малка раница за поход, с вместимост около 15 л.

17.Шапка, слънчеви очила, слънцезащитен крем, джобно фенерче

Екскурзионно летуване за деца
Маршрут 2 – ЛЯТО, 2018

Програма „Зелени планини - 2” РОДОПИ, 2018

ЦЕНТРАЛЕН МЛАДЕЖКИ КЛУБ НА СКАУТИТЕ
В БЪЛГАРИЯ /ЦМКСБ/

„РОДОПИТЕ – ГЛАСЪТ НА ЗЕМЯТА”
(Екскурзионно летуване за деца от 9 до 14 годишна възраст)
25.07./сряда/- 30.07./понеделник/, 2018 година

...И ПЪТУВАНЕТО НИ ЗАПОЧВА...

СКАУТСКА ПРОГРАМА:

МОДУЛИ:

ЦЕНА на екскурзионното летуване: 315 лв.

НАЧИНИ ЗА ЗАПИСВАНЕ, УСЛОВИЯ ЗА ПЛАЩАНЕ, ОТСТЪПКИ:

Към нашите клиенти:

ОТСТЪПКИ ЗА:

НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ:

Примерен списък с вещи и дрехи за екскурзионно летуване

Побързайте! Местата са ограничени!

Екскурзионно летуване за деца Маршрут 2 – ЛЯТО, 2018

Програма „Зелени планини - 2” РОДОПИ, 2018

ЦЕНТРАЛЕН МЛАДЕЖКИ КЛУБ НА СКАУТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /ЦМКСБ/

„РОДОПИТЕ – ГЛАСЪТ НА ЗЕМЯТА” (Екскурзионно летуване за деца от 9 до 14 годишна възраст) 25.07./сряда/- 30.07./понеделник/, 2018 година

...И ПЪТУВАНЕТО НИ ЗАПОЧВА...

СКАУТСКА ПРОГРАМА:

МОДУЛИ:

ЦЕНА на екскурзионното летуване: 315 лв.

НАЧИНИ ЗА ЗАПИСВАНЕ, УСЛОВИЯ ЗА ПЛАЩАНЕ, ОТСТЪПКИ:

Към нашите клиенти:

ОТСТЪПКИ ЗА:

НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ:

Примерен списък с вещи и дрехи за екскурзионно летуване

Побързайте! Местата са ограничени!

Екскурзионно летуване за деца
Маршрут 2 – ЛЯТО, 2018

ЦЕНТРАЛЕН МЛАДЕЖКИ КЛУБ НА СКАУТИТЕ
В БЪЛГАРИЯ /ЦМКСБ/

„РОДОПИТЕ – ГЛАСЪТ НА ЗЕМЯТА”
(Екскурзионно летуване за деца от 9 до 14 годишна възраст)
25.07./сряда/- 30.07./понеделник/, 2018 година